ВЛАДИМИР СВИНТИЛА е псевдоним на Владимир Георгиев Николов, един от най-бележитите български интелектуалци на XX век.

Роден е на 29 април 1926 г. в София. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1952 г. Пише критика, публицистика, биографии, сценарии, романи, изкуствоведски книги. Основна част от творчеството му е посветена на българските традиции, народознанието и народопсихологията, като Свинтила е силно критичен към някои техни особености.

Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Негово дело са преводите на „Сонети“ (1956) на Уилям Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Робърт Бърнс, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Джон Пристли, Джон Озбърн.

Животът на Владимир Свинтила е белязан от отношенията му с политическата власт. Отказващ да се съобразява с конюнктурата на тотаитарния режим, през 1949 г. бива изпратен в лагера „Богданов дол“, а по-късно и в „Куциян“. Преживяванията си Свинтила описва в книгата „Кладенецът на мълчанието“, а в „Лицето на Горгоната“ разказва за пребиваването си в психиатрия заради травмата от преживяното в лагерите.

Владимир Свинтила умира през януари 1998 г. в София.