На 12 май в галерия „Алма Матер“ в Ректората на Софийския университет бе открита изложбата „Радост, тъга и надежда. 25 български илюстратори на детски книги“, която представи България на Международния панаир на детската книга в Болоня през 2024 г. Изложбата, която ще продължи до 29 май, се провежда в партньорство с Културния център на Софийския университет, Асоциацията за култура и книжовност и студио формат.бг. Куратори са Свобода Цекова и Антон Стайков.
Директорът на Културния център доц. Дария Карапеткова откри изложбата с думите, че сред проектите, представяли изобщо България в чужбина, това е било едно от най-консенсусните и успешните културни събития. Тя подчерта, че борбата със стереотипите по адрес на България, включително в областта на книгоиздаването, могат да бъдат преодолявани именно по този начин, като цитира откъс от книга на италианския писател Джузепе Куликия, в която той шеговито изброява редица предразсъдъци по отношение на различни страни, сред които и този: „Когато попаднем на лоша корица, което всъщност се случва често, кой знае защо в средите се повтаря едно и също нещо: това прилича на българска корица.“
Софийският университет е подходящо място младите хора да се запознаят подробно с изложбата , за да се вдъхновят от творческия потенциал, с който разполага България в тази сфера, каза Венка Рагина от Асоциацията за култура и книжовност. Тя разказа, че преди 3 години се е почувствала засрамена от невзрачността на българския щанд в Болоня и още тогава е дошла идеята, че трябва да покажем на международната сцена на Панаира по-обмислена и концептуална картина на онова, което всъщност се случва в съвременното книгоиздаване за деца у нас. Именно затова след участието на панаира в Болоня изложбата е пропътувала из няколко града и в България.
След това думата взеха кураторите на изложбата. Селекцията целеше да обхване многообразието в съвременната българска илюстрация, подчерта Свобода Цекова. „С тази изложба опитахме да дадем лице на България, без да влизаме в патетични клишета или да търсим евтини трикове“. По думите ѝ на събития като това в Болоня човек може да си даде сметка за чудото на детската илюстрована книга, която наред с останалото е и важен инструмент за преодоляване на страховете в детското съзнание.
Илюстрацията за деца е превод от една медия в друга – илюстраторът трябва да влезе под кожата на автора, но да отстоява и собственото си мнение, добави Антон Стайков. „Илюстраторите бяха централни – те сами по себе си са един модерен свят“. За две поредни години – 2024 и 2025, бяха представени общо 50 български илюстратори и това стана повод чуждестранните издатели да ги забележат и да се докоснат до тях, подчерта той.
В началото на 90-те години българският илюстратор беше почти невидим. Щастлив съм, че се появява възможност българската илюстрация да разцъфне в този вид и илюстраторът най-накрая да покаже своето лице, коментира Веселин Праматаров – илюстратор и автор на книгата „На конци. 1968. Една действителна история“, която е част от изложбата.
Изложбата има и виртуален живот – QR кодовете по паната и книгите отвеждат към сайта booksforkids.bg – галерия с още илюстрации от същата книга, подготвителни рисунки и любопитни детайли, биография, контакти, както и информация за други книги от разглеждания художник.
