„Дюран Дюран” на живо в София – легенда, която завладява публиката и през новото хилядолетие
Доц. Милена Маринкова
Емблематичната британска група „Дюран Дюран“, символ на музикалните стилове new romantic и dance rock, беше слабо позната в България до средата на 80-те години. Бях тийнейджърка, когато разказвах на моя много близка приятелка за новата си „музикална любов“, но тя не беше чувала името на състава. Веднъж ме покани в дома си, за да ми пусне една нова песен, която много ѝ харесваше. The Wild Boys често звучеше по сръбското радио. Така научих как Duranies бяха започнали да стават популярни и у нас. Аз обаче ги чух за пръв път в Хавана, където западната музика си проправяше път въпреки строгите забрани. Двете дъщери на учителката ми по пеене Галя Аспарухова ме „запалиха“ по тях, след като вече бяхме твърде големи, за да продължаваме да слушаме Menudo – пуерториканската група, от която тръгва музикалната кариера на Рики Мартин. Бирмингамската петорка – вокалистът Саймън Ле Бон, басистът Джон Тейлър, китаристът Анди Тейлър, барабанистът Роджър Тейлър и кийбордистът Ник Роудс – бяха новите ни любимци. В една от отпуските на моите родители с майка ми по изключение пътувахме за София през Париж. Помолих я да ми купи плочи, касетки и списания с техни снимки и плакати. Така се сдобих с албумите Seven and the Ragged Tiger (1983) и Arena (1984). Плакатите и снимките им дълго време красяха стените на стаята ми и с артистичната си визия вдъхновяваха всеки, който идваше у дома.
Родих се в Мадрид. Прекарах детството си в Колумбия и в Куба, където баща ми беше българският посланик. След това се завърнах в нашата родина; тук завърших гимназията и университета. През 2006 г. „Дюран Дюран“ пяха за пръв път на българска сцена и най-сетне успях да ги видя на живо. Беше незабравимо вълнуващо преживяване – детска мечта, която се беше сбъднала. Двадесет години по-късно групата отново щеше да дойде в България. Когато моята племенничка Адреана, възпитаничка на Английската гимназия и певица, най-младата почитателка на английския състав в нашето семейство, ме попита дали бих желала да отида на концерта им, не се замислих много и казах – на драго сърце. Впоследствие желаещите се увеличиха и бяхме голяма група. Така успях да ги чуя отново на „Арена 8888“, преджапвайки стоически наводнените от поройния дъжд софийски улици на първи юли – все пак и във Фейсбук бях заявила, че ще присъствам. Музиката на живо винаги докосва най-съкровените ни емоции. Отзивите за бляскавото шоу бяха вярно отражение на съприкосновението с истинското изкуство.
През годините, като истински фен, се вълнувах от всякакви истории за любимата ми група. Узнах, че са били любимци на Даяна Уелска, която се запознава с тях по време на организиран от нея благотворителен концерт. Танцува и тананика, заедно с Чарлз, хитовете им Rio, New Moon on Monday, Hungry like the Wolf. Малцина обаче знаят, че Ирландската републиканска армия тогава е планирала атентат срещу нея. Не мога да подмина и някои любопитни факти за техните хитове: The Reflex впечатлява с уникалните си сценични ефекти, превземайки европейските и американските класации; Girls on Film променя концепцията за музикалния видеоклип; A View to a Kill е саундтракът на едноименната лента за Джеймс Бонд, номер едно в Billboard Hot 100, с който навлизат и във филмовата индустрия, а впоследствие се прочуват и с Дейвид Линч (Unstaged); видеоклипът на Save a Prayer е сниман в Коломбо; Come Undone е романтичен подарък за рождения ден на Ясмин – съпругата на Саймън; Ordinary World ни помага да намерим сили да оцелеем в един обикновен свят, което вече се превръща в мечта; Notorious променя музикалния стил на групата към фънк попа.
Когато ме питат коя е любимата ми песен, се замислям, но почти машинално отговарям – Is There Something I Should Know, с която започна концертът им и накара седящите да се изправят на крака и да запеят. На следващата сутрин, когато прегледах личния си архив, се спрях на Planet Earth заради думите на Саймън, преди да я изпълни. Започва така: „Only came outside to watch the night fall with the rain / I heard you making patterns rhyme / Like some new romantic looking for the TV sound / You’ll see I’m right some other time…“ Дебютният сингъл на „Дюран Дюран“ е за новия романтик, който търси звука на телевизора, но никога няма да спре да се вълнува от поезия. Актуално послание към съвременния объркан свят и новите технологии, войни и апокалиптични заплахи. И за нашата единствена планета – Земята.
Тази година, на знаковия 23 април, „Дюран Дюран“ поднесоха на феновете си изненада: излезе новият им хит Free to Love, в който, заедно с Найл Роджърс, пеят за безграничната любов и за свободата да бъдеш себе си. Присъствалите на концерта в София също чуха това послание.
Заглавна снимка: Невена Ганева
Студентите на доц. Милена Маринкова я познават като специалист по фонетика и диалектология на испанския език и като устен преводач. Този текст я представя в по-различна светлина – като меломан, и слага началото на поредицата ни „След работно време”.
