Става дума за творбата „Богинята на истината“ на либретиста и автор на текстовете на песните Станислас Стандж (Stanislaus Stange) и композитора Джулиан Едуардс. Тази комична опера е била написана специално за актрисата и певица Лилиан Ръсел (1860-1922) – една от най-големите звезди на Бродуей в края на XIX и началото на ХХ век. В това произведение на нея е отредена главната двойна роля – на българската принцеса Алма и Богинята на истината. Премиерата на комичната опера в две действия е на 26 февруари 1896 г. в „Абистиътър“, който има 1500 места. Отзивите за представлението в нюйоркските вестници не пестят суперлативите си за Лилиан Ръсел, като споменават с добри думи и нейния сценичен партньор Ричи Линг. Някои критици обаче дават по-слаба оценка за сюжета на операта, както и за работата на композитора (дошъл от Англия в САЩ, също като либретиста). Вестник „Джърнал“ разкрива, че в началото на операта публиката зърва Лилиан Ръсел на пиедестал. Тя е изваяна от българина Майкъл статуя, която представлява „Живата истина“. Примадоната носела древногръцки одежди и червено-златиста перука, като върху нея били съсредоточени светлините на всички прожектори, които продуцентите успели да осигурят. Както изтъкват нюйоркските журналисти, в програмата се споменавало, че сюжетът е на основата на пиесата „Дворецът на истината“ на британския драматург Уилям Гилбърт, но това не допринасяло за успеха на спектакъла.

          Вестник „Нюз“ от Провидънс, щата Роуд Айлънд, дава повече подробности за „българската следа“, отразявайки предпремиерата, която се е състояла седмица по-рано в оперната зала на този град. Декорите, изготвени за представлението в Ню Йорк, били прекрасни. Двете сцени изобразявали градините на царския дворец на България с изглед към Дунава и зала в самия дворец. „Нюз“ разкрива и фабулата – съживената статуя кара всички в царството (с изключение на монарха) да говорят само истината в продължение на няколко часа. От това се пораждали доста комични ситуации.

          Интересно е защо Станислас Стандж е решил да разположи действието на операта в една въображаема България, чиято столица е на Дунава (може би Видинското царство на Иван Срацимир?). Според биографията на либретиста, публикувана в „Уикипедия“, той е роден в Лондон. Има обаче голяма вероятност майчиният му език да е немски и рожденото му име всъщност да се чете Станислаус Щанге. Доказателство за това е фактът, че той има най-голям успех с преведеното от него либрето на австрийската оперета „Шоколаденият войник“. Тя пък е създадена въз основа на пиесата „Оръжията и човекът“ на Джордж Бърнард Шоу, срещу чиято постановка у нас имаше протести поради обвинения, че е антибългарска. А споменатата по-горе пиеса „Дворецът на истината“ няма някаква връзка с нашата страна, с изключение на това, че един от персонажите се казва принц Филамир (име, което с малко въображение бихме могли да оприличим на българско).

          Въпреки че „Богинята на истината“ е важна за нас, тъй като действието се развива в България – нещо необичайно за американска творба, тази комична опера има скромно място в историята на музиката и сценичното изкуство на САЩ. Тя е имала само 45 представления на Бродуей, от които не успях да намеря дори и една снимка. Както твърдят американските вестници от онова време, продуцентите не са успели да си възвърнат вложените в нея средства – около 20 000 тогавашни долара, които днес се равняват на около $770 000. Причината за финансовия провал се приписва на факта, че примадоната Лилиан Ръсел внезапно си изгубила гласа на 30 април 1896 г., пеейки в „Перикола“ от Офенбах. Няколко дни по-късно си възвърнала великолепния сопран, но лошата новина вече се била разнесла по вестниците и интересът на публиката спаднал. Лилиан Ръсел продължила да изпълнява ролята на българската принцеса Алма на турнета из провинциалните театри в САЩ, но след края на годината вече никой не пише за „Богинята на истината“. Все пак трябва да отбележа, че партитурата на тази комична опера е запазена в Библиотеката на Конгреса на САЩ. Някой наш музиковед би могъл да я прегледа и да прецени дали има смисъл отново да се поставя 130 години по-късно. Във всеки случай, възможно е български певец да си хареса ироничната ария на Царя на България поради нейната злободневност.