Ако искаме да запазим нашата култура, хуманитарните и естествените науки трябва да се развиват заедно
Културният център на СУ представя слово на проф. д-р Сарвепали Радхакришнан, вицепрезидент на Република Индия, произнесено на 30.06.1956 г. в Софийския университет след удостояването на проф. Радхакришнан с почетната титла „доктор хонорис кауза“
Господин Ректоре, приятели,
Това е неочаквана чест, за която научих едва след пристигането си в София (даването на почетна титла „доктор хонорис кауза“). Не я очаквах и затова още повече я ценя. Има чест, която е спечелена по заслуга. Има чест, която се дава по благоволение. Вие знаете разликата между спасението по заслуга и спасението по благодат. Сега тук чест ми се оказва по благоволението на университетските власти. Високо ценя факта, че ме причисляват към вашата академична общност и се присъединявам към пожеланията на Ректора това да спомогне за сближаването още повече на Индия и България.
Университетите са обикновено хранилища на вътрешния живот на една нация. Когато говорим за една култура, имаме предвид две страни – вътрешна и външна, душата и тялото. Нашите икономически институции, политическо устройство и научни постижения – това е рамката от институти. А портретите, идеалите и надеждите образуват душата на една култура. Ако душата увехне, тялото загива. Даже ако корените на едно дърво са увехнали, клоните за известно време могат да подхранят зеленината, но в края на краищата те също ще загинат.
Много велики световни сили са се появявали в историята и са изчезвали като блестящи явления. Метеорът изгаря, когато не се подхранва от пламъка, който го е породил. Ако искаме да запазим една култура, трябва да храним основната вяра, израз на която е външната цивилизация. Във вашия адрес Вие споменахте, господин Ректоре, за хуманистичните тенденции в моите произведения. Ако ние страдаме днес, то това се дължи на погрешната ни представа за човешката природа. Ние сме склонни да гледаме на човешката природа само като на маса от плът и кръв, като на сбор от биологични сили и основни рефлекси, без да имаме предвид това, че нашата природа има и друга страна. Една маймуна, дресирана да язди велосипед или да пуши лула, си остава все пак маймуна. Човешките същества, които са се научили да летят във въздуха като птици, да пътуват и да се гмуркат в морето като риби, да обикалят земята, да разлагат атома, не са напълно човеци, докато не облагородят чувствата си и не цивилизоват целите си. С други думи, ако не разберем, че човешката природа има повече от своята механична или интелектуална страна, не можем да разберем нейната дълбочина. Това, което ни учи да ценим идеалите, се нарича мъдрост, името, което носи този велик град София. Това, с помощта на което изграждаме външния апарат, се определя от знанията, от науката. Науката и техниката ни помагат да изградим тази механична рамка, т.е. външната страна на цивилизацията. Мъдростта или познаването на идеалите, разбирането на истината, красотата и добродетелта трябва да бъдат развивани с помощта на други дисциплини. Университетите още от самото начало са правили разлика между хуманитарните и естествените науки.
Хуманитарните науки облагородяват човешката природа, естествените науки изострят нашите умове и ни дават интелектуални сведения и умения. Ако искаме да запазим нашата култура, двете страни трябва да се развиват заедно.
Още от самото начало на историята на човешката мисъл се е признавало, че човешката природа има по-висша страна. Може да я наречете духовна или божествена. Нашият народ казва, че всеки може да израсне духовно. Буда изтъкна, че всеки може да получи просветление. Евреите казват: „Човешкият дух е Божи светилник в нас“. Християните учат, че всеки носи в себе си Божия образ и идеала на Божието царство. Мохамед провъзгласи, че Бог е по-близо до човека, отколкото неговата вратна артерия. Те всички признават, че човешката природа има и друга страна, която научната анализа не може да изчерпи. Поради опиянението, породило се от блестящите постижения на науката и техниката, някои смятат, че науката ни доказва, че реално е само материалното.
Изкушаваме се поради това да вярваме, че материалното е всичко. Но като поразмислим, ще видим, че самата наука признава нещо, което е наднаучно по своята същност. Разлагането на атома не доказва всемогъществото на материята, а напротив – показва превъзходството на човешкия ум. Още повече че всички човешки знания се определят от заинтересоваността и духовната всеотдайност на учените. Вие разбирате, че един научен поглед върху света ни показва, че светът е едно прогресивно развитие от физически качества, към жива материя, от нисша органична материя, към способността за мислене, от способността за елементарно мислене към интелектуалното, от висшата интелектуалност към духовност. Това са минералите, растенията, животните, човешките създания, човешкият дух. Това показва, че има ред в света. Съществува и разумност, и прогресивно усъвършенстване. Това не може да бъде самодвижещ се процес. Не можем да кажем, че първата глава пише втората, че втората пише третата. Трябва да има някакво начало, някакъв принцип, който управлява еволюцията на Космоса. Това не е просто логическо заключение. Това е факт, потвърден от свободните духове. Ако науката е емпирически преглед на фактите, то тогава тя трябва да включи в себе си фактите както на физическото и психологическото, така и на духовното.
От самото начало на историята до днес хората са свидетелствали за някакъв дух, който лежи в основата на процеса на събитията. Те са ни учили, че техният опит разказва една реалност, която ги издига и им дава възможност да достигнат до крайните граници на блаженството, и те смятат, че това са най-висши моменти на техния живот. За нещастие в нашите образователни системи ние не даваме възможност на студентите, които идват при нас, да разберат това необикновено, което лежи в тях. Където се говори за човешки дух или за човешко царство, се има предвид точно това необективирано, материално начало.
Днес нашите студенти ходят на кино, слушат радио, четат вестници, като отразяват впечатленията, които получават, те са станали като огледало, фотографични ленти, които отразяват всичко, което се изправя пред тях. Те нямат време да седнат спокойно, да мислят спокойно върху стойността и валидността на впечатленията, които получават, а така също и да мислят независимо, самокритично. Станали сме ехо, престанали сме да бъдем независими гласове. Но най-великите произведения на науката, литературата, изкуството, живописта, музиката не са сътворени от хора, които са просто повторение на други, а са дело на силни, независими духове. Това са постижения на индивиди, които са могли да се отдават на размисъл и самота. Това са хора, избягали от тълпите, уединили се в манастирите или сред самите общества, прозрели, съзерцавали в себе си образа на красотата, която са пренесли на земята, облекли са ги в емоции, излели са ги във философия или са създали огромни картини, които ни омайват, разтърсват ни, променят цялата ни природа и ни правят различни от това, което сме били. Ако не престанем да бъдем просто механични автомати, които повтарят лозунги, ако не престанем да изпълваме умовете си само с ехото от мислите на другите хора, човечеството няма да има прогрес!
София, 2 юли 1956 г. В една от аулите на университета се състоя тържествено събрание, на което по решение на академичния съвет на Софийския университет, видният учен д-р Сарвапали Радхакришнан – вицепрезидент на Индия бе удостоен с диплома за присъждане званието „Доктор по философските науки“. На снимката: ректорът на университета академик Даки Йорданов връчва диплома, с който д-р Сарвапали Радхакришнан се удостоява със званието Почетен доктор по философските науки на Софийския университет. Пресфото-БТА, снимка: Пенчо Петров/архив
Прогресът се дължи на усамотените хора, които чрез тяхното проникновение в истината, в красотата и добродетелта, са могли да преобразят човешкото общество.
Така че първата задача на университетите трябва да бъде да помогнат на индивидите да бъдат индивиди. Без това тяхната хуманитарна цел няма да бъде изпълнена.
Мнозина от нас са частични или получастични създания. Ние сме осакатени, неразвити напълно. Хуманизмът, който е верен на своето определение, трябва да признава този платонизъм, който е естествено присъщ на ума, който е в него. Защото ние днес не признаваме това, затуй мнозина от нас страдат от духовна голота. Когато сме нещастни, ние тичаме до някоя кръчма или клуб, за да удавим душата си. Липсва ни вътрешна цялост и опора. Липсва ни спокойствието на нашето съзнание, при което можем да се изправим лице срещу лице срещу буря, когато те връхлетяват. Ние трябва да помогнем на индивидите да зависят не от външни неща, които ги разстройват, а от вътрешни източници. И защото днес не сме развили тази способност за самоконтрол, ние страдаме от раздвоение, умът ни води към една посока, сърцето в друга, духът – в трета.
Задачата на университетското образование е да ни помогне да станем цялостни личности. В този свят на бързина и скорост ние сме загубили контрол върху най-дълбоките части на нашата природа. Тази несъкрушима сърцевина на човешкото достойнство е пренебрегната, потисната е, не се проявява. Великият мислител Платон говори за три вида знания: интуитивно, интелектуално и сетивно, което той счита за призрачно. Той говори за съзерцателна дейност, която ни помага да стигнем идеала, научна дейност, която ни дава знание за фактите, и въображение, което ни държи в света на предположенията. Интуиция, наука, мнение – това са трите категории на познание, за които говорим. Ние сме развили научната дейност до огромна степен, а има и достатъчно сблъсквания на мнения, но сме забравили за съзерцателното отношение. И това, от което светът днес се нуждае, е да се върне към изкуството на съзерцанието, от което произхождат всички философии и религии, всички художествени произведения, всички обществени движения и преобразувания.
Живеем в период, когато детерминизмът неоправдано е на мода. А всъщност дори Маркс ни е казал, че човешкият индивид е напълно жертва на безлични обществени и икономически условия. Затова той призовава индивидите да развият революционния дух и да осъществят промени в обществото. Убеждението, че това, което правим, е в хармония с по-висшите ценности на света, ни вдъхновява да водим енергичен самопожертвователен живот. Няма нищо неизбежно в човешките действия.
Днес говорим за мир и война, войната не е божие деяние, както казват някои представители на застрахователни компании. Тя е човешко деяние. Историята не е продукт на никакви фиксирани шаблони. Има задънени улици, връщане назад, игра на невидимото, което не може да се предвиди. Историята на човека е арена на волята на човешките индивиди. Това, което ще се случи в бъдещето, не е написано на звездите, нито пък принадлежи на някаква божествена диалектика, но зависи от вас и от мен, ако искаме да работим за мир, отговорността лежи върху всеки и ако разбираме нашето достойнство, отговорността ни пред нашия избор не ще позволи течението на историята да ни завлече до какви ли не водовъртежи. Но ние можем да контролираме потока и да му помогнем да изгради истинския рай на земята с помощта на всички ресурси, които сега са ни на разположение. Но за тая цел ние сме призовани да развиваме в човешката природа мъдростта и да действаме сдържано и с отговорност. Ако направим това, ние ще оформим нашето бъдеще според желанието на нашето сърце.
Така че задачата на нашите университети е да ни въоръжи с оръдия за социални преобразувания, но също така и с идеалите, за които тези оръдия ще бъдат използвани.
Науката ни дава оръдия, а мъдростта ни дава ценностите. Да съединим мъдростта със знанието и тогава светът ще стане по-добър, отколкото е сега. Това, според мен, е задачата на университетите.
Аз, господин Ректоре, ще направя всичко възможно за повишаване на културното сътрудничество между нашите две страни. Оказвайки ми тази чест, Вие оказвате чест на нашите университети, на нашата страна. Аз много Ви благодаря за това.
